Monthly Archives: Юли 2020

  1. Испания - приказка в бяло

    Испания - приказка в бяло

    Знаете ли, че…Има някои сортове, които се берат само през нощта? Да, точно така. Такъв е например сортът Вердехо, бялата звезда на малката испанска област Руеда.

    Руеда е сгушена в сърцето на една от иберийските „твърдини“ – Кастилия и Леон, най-голямата автономна зона в страната. Практически почти три четвърти от испанците са кастилци, което прави Кастилия и Леон действително автентичен район що се отнася до традиции и култура. Част от иберийското наследство на Кастилия и Леон, разбира се, е виното, а в малката, но изключително темпераментна зона Руеда, виното е нещо повече от поминък и традиция. То е начин на живот, кръв във вените и въздух в дробовете на местните хора.

    Климатът на Руеда се отличава с изключително горещо лято и мразовита зима, затова и сортовете, които са се настанили тук са специфични, но винаги живи, дъхаво-ароматни и темпераментни като своите създатели. Интересно е, че обикновено толкова горещ климат сме свикнали да свързваме с червени сортове, високи захари (и алкохол), мощни танини и дълбочина. Те не липсват в Руеда, където Темпранийо, Сира и Гарнача (съседите във Франция го наричат Гренаш), дават удивителни, плюшено меки купажи, но малката винена зона е прочута най-вече с хрускащо свежите си бели вина. А сред белите най-прочуто е тъкмо героят на нашият разказ – сортът Вердехо.

    Вердехо се оказва, че е много древен сорт, който вероятно произхожда от Северна Африка и е пренесен в Испания през 11 век, и макар че отдавна е съвсем местен, до 70-те години на миналия XX век, е бил по-скоро подценяван. От него са се правили леко оксидативни вина, напомнящи шери, и едва

    Прочети още
  2. Babatzim - синоним на автентично гръцко узо

    Babatzim - синоним на автентично гръцко узо

    Гръцка музика, прохладна лятна вечер, чаша отлично узо и хрупкави морски дарове за мезе. Може и някоя друга маслина. Звучи прекрасно, нали? А най-хубавото е, че не е нужно да бием целия този път до Гърция, за да се насладим на усещането. Особено и с оглед на моментната “корона ситуация”. Да го кажем така - взимаме го назаем от братята гърци, леко си го присвояваме и импровизираме, поръчвайки бутилка Babatzim. Нали знаете, ние българите сме оправни хора.

    През месец октомври 2006 година Гърция постига страхотен успех, след като придобива официално правото да отбелязва узото като гръцко питие. Това означава, че в момента тази напитка е със защитен произход на територията на Европейския съюз. Ако някоя държава пожелае да го произвежда, тя няма правото да го нарича “узо”. Тази привилегия имат единствено Гърция и Кипър. Самата напитка произлиза от гръцката разновидност на ракията, носеща името ципуро. Смята се, че в сегашния си вид узото добива популярност в началото на 19-и век, скоро след гръцката война за независимост. Първият завод за узо в южната ни съседка отваря врати през 1856 година, а както се казва, останалото е история. Когато говорим за автентично гръцко узо, без каквито и да е компромиси по отношение на качеството, няма как да не посочим Babatzim като един от най-силните брандове на пазара. Названието на бранда произлиза от името на неговия основател Анестис Бабацимупулос, който през 1875 година дава начало на производството му в днешен Истанбул, все още носещ името Константинопол. През 1922 година Анестис се мести да живее в Кавала, където продължава да дестилира узото си до своята смърт през 1937 година. И до днес Кавала е дом на Babatzim, а четвърто поколение от семейството на Анестис Бабацимупулос продължава да управлява

    Прочети още
  3. Campari - наслади се на лятото

    Campari - наслади се на лятото

    "Добре дошли в столицата на аперитива“. Можете да срещнете рекламния слоугън на Campari навсякъде в Милано. В случая обаче изречението не е просто грандомански рекламен трик, а самата истина. Campari е символ на Италия и синоним на понятието "аперитив". Аперитивът, алкохолно питие преди вечеря, придружен от лека храна, между 18 и 21 часа, има за цел да стимулира небцето. Дори днес то продължава да бъде ритуал в Италия. А в последните 150 години предпочитаната марка на италианците е Campari. Не можете да объркате загадъчния червен цвят с ароматните подправки и плодовете. А след това и вкуса. Различните хора го пият по различен начин. Новаците и любителите на леките варианти го предпочитат с тоник или сода, по-опитните го смесват с джин и вермут, за да се получи прочутото Campari Negroni.                                                                  

     A това вече е култура! Всичко започва през 1850-те години, когато Гаспаре Кампари пристига в Милано. Мъжът е роден в бедно семейство, току-що е прекарал 10 години в Турин, изучавайки тънкостите на занаята по правене на ликьори и аперитиви. По това време градът е епицентър на алкохолната индустрия в Италия, приютил имена като братята Чинцано – създатели на известния вермут. Гаспаре пристига в Милано с малко пари и много амбиции. Създава кафе в галерията Виктор Емануил, което гледа към Миланската катедрала и там започва да предлага всякакви напитки. Най-популярната е създадената от него алкохолна горчива смес с кървав цвят – Campari, а рецептата непроменена до днес, си остава семейна тайна. Семейство Кампари знае как се прави.

    Прочети още