Дестилерията на Glen Scotia е една от трите, които произвеждат едномалцово уиски в Кембълтаун. Създадена е през 1832 г. от Stewart, Gallbraith and Co. Дестилерията черпи вода от Кросхил Лох (Crosshill Loch) и две сонди, разположени в близост. Кембълтаун е бил столица на шотландското уиски преди Сухия режим. Имало е 28 действащи дестилерии, но само три оцелели. Glen Scotia e придобита през 1919 г. от West Highland Malt Distillers, но фалира пет години по-късно. Дънкън Маккалъм купува компанията. Но тя отново е затворена през 1928 г. и няколко години след това, след големи финансови затруднения, Дънкън Маккалъм се хвърля в езерото, от което Glen Scotia черпи вода. Говори се, че духът му обитава дестилерията. Дестилерията преживява и Втората световна война и започва да функционира наново. През 1954 г. е придобита от Хирам Уокър, не след дълго пък става собственост на A Gillies and Co. През 1979 г. ?1 000 000 са похарчени за реконструкция, която продължава 3 години, и през 1984 г. е затворена за пореден път. След това отново сменя собствениците. Докато накрая през 2000 г. Loch Lomond поемат отговорността за нея. Днес дестилерията произвежда 100 000 литра годишно – драстично по-малко в сравнение с капацитета ? за четвърт милион. В процеса на производство се използва само ечемик от Източна Шотландия и се създават само малки партиди уиски. За сметка на това обаче резултатът е елегантна селекция от едномалцови уискита, които набират бавно, но за постоянно, отдадени последователи по целия свят. След преминаването на сложните методи на дестилация два пъти уискито се поставя в изби от типа Дънедж (Dunnage Warehouse) и се оставя на магическите влияния на дървото и климата в Кембълтаун.