Уиски

Откъде идва уискито? „От магазина“ не е грешен отговор, но не задоволява любопитството дори в най-малка степен. Истинският отговор на този въпрос историята пази ревностно. Ние само знаем, че се намира някъде между Шотландия и Ирландия в средата на 15 в., когато тайните на дестилацията били донесени от Средния изток. Шотландците и ираландците, които вече били наясно с процеса на отглеждане на зърнени култури, използвали новата техника, за да получават алкохол от различни ферментирали зърнени каши. В началото използвали този алкохол само по медицински причини. Но не след дълго се превърнал в предпочитана напитка. Кога е открит метода на съхраняване в бъчви също е въпрос, лишен от конкретен отговор. Но е абсолютно сигурно, че когато този начин за съхранение започнал, веднага се е установило, че това придава на суровия алкохол пленяващ цвят и мек и пивък вкус. В наши дни престоят в дъбови бъчви трябва да е най-малко 3 години, за да може крайният продукт законно да бъде наричан „уиски“.

Процесът на дестилиране на ферментирали зърнени каши и отлежаване в дъбови бъчви е разпространен по цялото земно кълбо. В резултат на това видовете уиски са забележително много. Основната разлика е мястото на производството, но е съществена и разликата в изписването на англисйката дума за уиски – „whisky“ се използва само за шотланските уискита, а „whiskey“ – за всички останали. Според съставките си усикитата могат да бъдат разделени в три основни групи – малцово, зърнено, смесено. Според произхода си могат да се категоризират като шотландско, ирландско, американско, канадско, японско и други. В зависимост от начина на дестилация, ферментациа и периода на отлежаване също се разпределят в различни категории. Но независимо колко е организиран светът на уискито, пътешествието из него винаги ще е непредсказуемо, вълнуващо и запомнящо се.