Four Roses

Всяка бутилка Four Roses съдържа плода на усърдния труд на Пол Джоунс-младши, а етикетът ѝ носи част от романтичната му душа. Легендата разказва, че Пол Джоунс-младши се влюбва до полуда в южняшко момиче. В страха си от отказ, ако лично отправи предложение, пише писмо, в което ѝ предлага да се омъжи за него. И тя му отговорила в писмен вид, че ако на предстоящия бал носи червена роза, това ще е знак на съгласие. За негово щастие тя носела четири рози. В чест на тази романтична история той кръщава бърбъна си Four Roses (от англ. four roses – четири рози). Историята пък не разказва за произхода на името, а за създаването на компанията и нечувания ѝ успех. Знае се, че през 1888 г. Джоунс регистрира името Four Roses за своя любим бърбън. А през 1922 г. купува Frankfort Distilling Company. Около 20 години по-късно Seagram придобива Frankfort Distilling Company с единствената цел да се добере до най-запомнящото се име в бизнеса на онова време – Four Roses Kentucky Bourbon. Но въпреки че е най-добре продаваният бърбън в САЩ за 30-те, 40-те и 50-те години, Seagram решават да пренасочат продажбите на европейския и азиатския пазар, където също светкавично постига високи резултати. През 1966 г. млад мъж на име Джим Рътледж се присъединява към Seagram. През 1992 г. издействал преместването си в Кентъки, за да започне работа по завръщането на Four Roses в Щатите. През 1995 г. става главен технолог и започва борбата. През 2004 г. под ръководството на нов собственик бърбънът отново се продава на американския пазар. Това, което най-много го отличава от другите бърбъни, е, че за създаването му се използват две различни зърнени каши и пет различни щама на мая, които участват в 10 различни рецепти. Страстта и упоритостта, с които е създаден и с които продължава да се произвежда, правят Four Rouses Kentucky Bourbon един от най-високо оценяваните бърбъни.