Баба'дзим - името на узото от 1875г.

Бели къщи и сини куполи, маслини, екзотични звуци, традиционно сиртаки... и разбира се узо е онова, с което всички асоцираме наследниците на Спарта. Специфичната анасонова напитка се консумира охладена и обикновено върви като аперитив към морски дарове. Сервира се с различно мезе, което включва: салата, маслини, зеле, жълто сирене и колбаси. Най-класическото обаче си остават сарделите. Прясно уловени и гарнирани с лимон, или както е по вкуса на домакина.

Както всеки алкохол с традиции и характерната гръцка напитка се приема по определени правила, наречени от местните „трите не.“ Като начало да не се прибавя лед при разреждане, за да бъде алкохолът с хладилна температура. Водата, с която се разрежда, не прави изключение. Узото също така не се пие в ниски и широки чаши, а във високи и тесни, за да не се поемат изпаренията с носа. А обичаят да не се долива допълнително вода за разреждане преди да е свършилa порцията, е третото „не“ в списъка с правилата за традиционна консумация.

„Баба'дзим“ е узо с над 140 години опит в производството и дестилацията на анасоновата напитка. Като представител на един от най-старите производители, компанията има свои методи, отличаващи работата й. „Баба'дзим“  влага два пъти повече дестилат от стандартното, което прави питието по-чисто, ароматно и висококачествено. Дестилирано в медни казани, по начин използван от дестилатори в Истанбул, дъхът му е традиционно мек и носи със себе си деликатни аромати и продължителен послевкус.

Анестис Ставрос Бабадзимопулос е родоначалникът на марковото узо, а самата история започва   в Константинопол през 1875 година. По време на обмена на население през 1922 година той се премества в Хрисуполи, Кавала, където продължава производството на спиртни напитки до края на живота си през 1937г. От тогава, вече четири поколения, фирмата се намира в град Хрисуполи, област Кавала, и произвежда неподправеното „Баба'дзим“ узо със същия нюх към иновацията като своя създател.