Всъщност и  двете са правилни. Всяко от наименованията, обаче, определя произхода на уискито.

 

В исторически план Шотландия налага своите марки уиски, използвайки наименованието уиски (whisky). За да отличат продукцията си от шотландското уиски търговците от Ирландия използват наименованието уискей (whiskey), което се пише и произнася различно.

Лесен трик за запомняне е, че ако произходът на уискито е от страна, която съдържа в  името си „e“ (Ireland, America), уискито също съдържа „e“ (whiskey), в противен случай, когато името на страната не съдържа „е“ (Scotland, Canada, Japan), тогава се изписва и произнася уиски (whisky).

Макар да помога, този трик не е 100% верен, в името на Австралия (Australia) няма „е“ и въпреки това дестилираното там уиски се изписва уискей (whiskey). Изключвайки това, правилото работи достатъчно добре, за да може бързо да познаете произхода.

 

4 държави са основните производители на уиски.

 

Шотландия е най-големият производител на уиски в света, поне от 100 години до наши дни. През 2017 година Шотландия изнася повече от 102 милиона каси уиски (1.23 милиарда бутилки), на стойност от 4.36 милиарда британски паунда. Въпреки, че да наречеш шотландците „Скоч“ (Scotch) е обидно,  наименованието се е превърнало в синоним за шотландско уиски.

Два са основните вида шотландско уиски: single malt (единичен малц) и blended (смесено). Популярността на single malt уиски през последното десетилетие стремглаво нараства, като днес то представлява 10% от общите продажби на шотландско уиски в обем. Повечето шотландско уиски, продавано по света е blended. Произведено от смес на няколко различни малцови и зърнени напитки уиски, най-големите марки blended скоч уиски са Johnnie Walker, Grants, Ballantine’s, Chivas, и Dewar’s, като имената им са известни по целия свят.

 

САЩ произвеждат приблизително 37 милиона каси уиски всяка година. Jack Daniel's (Джак Даниелс) и Jim Beam (Джим Бийм) са двата най-известни американски производителя на уиски, които дестилират Тенеси уиски и бърбън. Заедно те произвеждат повече от 20 милиона каси, като износът им през последните години е нарастващ. Характерната особеност на американското уиски е силният и сладък ванилов вкус, произлизащ от задължителното отлежаване „узряване“ на напитката в нови дъбови бъчви. Освен посочените марки, силно нараства популярността и на брандове като Bulleit, Hudson, Wild Turkey, Woodford Reserve и Maker's Mark, които често се ползват в традиционни коктейли като (Manhattan, Old Fashioned и Whiskey Sour). Ечемик, ръж, пшеница и царевица са зърнените култури, използвани най-много при дестилирането на американското уиски.

 

Ирландия произвежда над 7 милиона каси уиски като продажбите бързо нарастват. Десетгодишната прогноза на организацията „Международен доклад за виното и спиртните напитки“ (IWSR) показва, че ръстът на ирландското уиски ще продължи да надхвърля растежа на шотландското и американското. И това важи най-вече за марките, Jameson, (4,5 милиона каси, или 64% от общите продажби на ирландско уиски) и Tullamore Dew, втория най-голям бранд. През 2018 година Tullamore Dew печели престижната награда на IWSR – Worldwide Whisky Trophy за най-добро уиски със своя 18-годишен сингъл малц.

Повечето марки ирландско уиски се дестилират три пъти, докато шотландското уиски (но не всички марки) се дестилира два пъти. Използването на торф е рядкост в процеса на малцоване на ирландското уиски, което прави текстурата му с по-гладко покритие от опушените, земни аромати, характеризиращи някои скочове. Има, разбира се, забележително добри изключения от тези правила и в двете посоки.

Закачката между шотландците и ирландците на тема колко пъти трябва да се дестилира уискито е вечен спор, родил много анекдоти. Ирландците твърдят, че за да е наистина добре дестилирана, напитката задължително трябва да премине три пъти през процес на дестилация и затова вкусът на техните продукти е толкова мек. Шотландците им опонират, че в Ирландия дестилират напитката три пъти, защото не могат да постигнат добрия вкус на уиски, само с две дестилации.

Ирландското уиски през 19 век е било най-разпространеното в света, заради големия брой на емигранти, които заселвайки новия свят, популяризират любимата си напитка.  Ирландците твърдят, че именно Ирландия е родното място на напитката уиски. Продължителният период на упадък в края на 19-ти век значително намалява разпространението на ирландското уиски. Докато, днес, в Шотландия работят над 100 дестилерии, в Ирландия са само седем, като от тях три са новооткрити, без добре наложени марки на пазара. Ирландското уиски обаче преживя най-голямото възраждане на популярността си в края на двадесети век и е най-бързо развиващата се спиртна напитката в света. Сегашният темп на растеж е приблизително 20% годишно, което налага изграждането и разширяването на редица дестилерии.

 

Отвъд океана, Япония е единствената друга държава, с голям дял в производството на уиски, която е приела шотландския модел за разграничаване на напитката на malt (малц) и blended (смесено) уиски. Дестилериите в САЩ, Канада и Ирландия традиционно използват други зърнени култури или методи за производство на уиски.

Наскоро Suntory's Yamazaki Single Malt Sherry Cask 2013 бе наречено „най-доброто уиски в света“ от гуруто Джим Мъри, в годишната му уиски библия. Това предизвика доста смут, но тази му оценката не дойде от нищото. Япония прави уиски от началото на двадесети век, когато в Киото е построена дестилерията „Ямазаки“ (Yamazaki). В ранните години дестилацията на японското уиски е моделирано по шотландски модел. Всъщност майсторът дестилатор на Suntory е усвоил занаята си в Шотландия. Той прекарва три години в Шотландия и когато се връща в Япония е в основата на създаването на дестилерията „Yoichi“.

Япония дестилира уискито си два пъти в медни съдове и придава изключително значение на  ролята на дъба в „узряването“ на напитката. Ежегодно в Япония се внасят значителни количества шотландски малцов ечемик, част от който е обработен в малц. През 70-те и 80-те години на миналия век Япония изживя бум за японско уиски, като много от дестилериите за „саке“ се превърнаха в дестилерии за производство на уиски, поради огромното търсене. Чуждестранните производители бързо забелязаха това и шотландското, американското и ирландското уиски навлязоха на пазара и започнаха да се конкурират с местната продукция.

„Съживяването“ на производството на японско уиски през последните години е следствие на стабилно нарастващия износ. Репутацията на японското уиски като висококачествен продукт бе допълнително подсилено от множество международни награди.

 

Извън големите четири, индийското уиски заслужава специално внимание, тъй като това е огромна категория в Индия, където производителите продават над 120 милиона каси годишно. Интересното е, че по-голямата част от индийското уиски не е произведено от зърнени култури, а от меласа, която след това е изкуствено ароматизирана, без да се прилага технология на стареене. Това възпрепятства продажбата му като уиски в ЕС. В Индия вкусът на много от местни марки уиски е подобряван, чрез добавянето на шотландско уиски.

През последното десетилетие се наблюдава завръщане на производството на уиски в Англия и Уелс, за пръв път от един век насам. Интересно е, че през изминалите години  се изградиха нови дестилерии за производство на уиски в някои недотам типични за производство му страни като Южна Африка, Индия, Тайван, Испания и Швеция.