Светът на шотландското уиски е изпълнен с множество трудни за произнасяне марки като Lagavulin (Лагавулин), Bruichladdich (Брухлади)….и не, тези не са най-трудните.

Преди да се впуснем в произнасяне на сложните имена на шотландски дестилерии, ето няколко важни неща, които трябва да знаете за шотландското уиски:

  • В Шотландия се пише whisky, а не whiskey;
  • Скоч се дестилира до 94.8% ABV (Alcohol By Volume – мярка за процент етанол в напитки), но трябва да се бутилира с минимум 40% ABV. Подобно на бърбън, шотландското уиски може да се бутилира и при по-висок процент ABV, например 50%, 60%;
  • Скочът трябва да старее в дъбови бъчви в продължение на поне 3 години;
  • Шотландското уиски е с опушен аромат, без значение дали опитвате едномалцово като Glenfiddich (Гленфидих) или смесено като Johnnie Walker. Научете за типовете скоч, в зависимост от съдържанието;

И докато едномалцовото (single malt) уиски е това, което се произвежда от една дестилерия, много смесени (blended) скоч уискита са всъщност направени с малц, от различни дестилерии, комбинирани от вещ специалист по смесването им - Master Blender. Поради тази причина сътрудничеството между дестилериите е от ключово значение за разнообразието на процъфтяващата уиски индустрия в Шотландия. Повечето любители на скоч уиски знаят, че страната е разделена на редица географски райони, в които се произвеждат любимата им марка. Но какви точно са тези различни райони и как варират вкусовете? Нека ги разгледаме.

scotland-whisky-regions-map

Highlands (Високите земи). Това е широка географска зона, в която характеристиките на уиски варират в зависимост от крайбрежните влияния (или липсата на такива). Ще разпознаете точно в коя част на региона уискито е направено, по нотките сладост или соленост, по подправките, лекия дим или ще откриете вкус на плодове, цветя, хмел, мед, често със сухо усещане. Известни уиски брандове от този район са Dalmore (Далмор), Dalwhinnie (Далуин), Glenmorangie (Гленморинджи), Oban (Обан), Loch Lomond (Лок Ломънд), Old Pulteney (Олд Полтни), Balblair (Балблеъ), Ben Nevis (Бен Невис), Clynelish (Гленалиш).

 

Speyside (Спейсайд). Подразделение на Highlands, но се отличава като най-богатият район за производство на шотландско уиски. Уискито от този район понякога е с леко торфен аромат, но по-често е сладко (отлежало в бъчви от шери), с нотки на мед, плодове, ванилия и подправки. Представители на уиски от този регион са Glenfiddich (Гленфидих), The Balvenie (Дъ Балвени), Glenlivet (Гленливет), The Macallan (Дъ Макалан), Cardhu (Карду), Cragganmore (Краганмор), Glenfarclas (Гленфарклес), Glenglassaugh (Гленгласа), Glen Moray (Глен Мории).

 

Islands (Островите). Отново подразделение на Highlands, което се отнася до група острови в най-северния край на Шотландия, включително островите Skye (Скай), Jura (Джура) и Orkney (Оркни). Въпреки че много ценители на уиски смятат островите за отделен регион, те все още са технически класифицирани като част от планинските райони. Уискито от този подрегион е с нотки на ядки, плодове, подправки, и торфен аромат, който не е толкова агресивен като уискито от Islay (Айли) например. Известни марки от  Островите са Highland Park (Хайленд Парк), Arran (Аарън), Talisker (Талиска), Tobermory (Тобърмори), Scapa (Скаапа).

 

Lowlands (Ниски земи). Друга голяма географска зона с множество хълмове. В тях се предлага по-леко скоч уиски, обикновено неторфено, с деликатна сладост и с леко плодов аромат. Регионът е много добър за начинаещите любители на уиски, като запомнящи се (за този, който успее да ги произнесе) брандове са Auchentoshan (Ахентошън), Glenkichie (Гленкинчи), Bladnoch (Бладнох). Сравнително скоро бе открита четвърта дестилерия, под името Daftmill (Дафтмил), като първата й продукция бе пусната на пазара през Май 2018 г под името Daftmill 2005.

 

Islay (Ай-ла). Уискито от този регион е известно със силното морско, солено влияние и със скочове, които могат да бъдат с агресивен торфен аромат, но също така могат да изразяват йодни и морски вкусове (като добавка към малцовия им характер и дървесния вкус от отлежаването им). Представители на уиски от Ай-ла са Ardbeg (Ардбег), Bowmore (Боумор), Bruichladdich (Брухлади), Caol Ila (Кулайла или Кулила), Laphroaig (Лафройг), Lagavulin (Лагаволин), Bunnahabhain (Бунахабън), Kilchoman (Килкомън).

Campbeltown (Кембълтаун или Кембълтън). Няма да го срещнете като отделен регион, тъй като там само три дестилерии все още работят, въпреки че всички произвеждат отличително едномалцово уиски. Това са Glen Scotia (Глен Скуошъ), Longrow (Лонгроу) и Springbank (Спрингбенк).

 

Ако сте късметлии с възможности за инвестиции, може да попаднете на редки скочове, например 35 годишно Avonside Glenlivet 1938 или колекционерски бутилки като 50 годишното The Balvenie 50 №4567. А защо не и от вече затворени дестилерии като Port Ellen 1983 Authors’ series Alfred Tennyson.

Повечето дестилерии бутилират на 8 или 10 или 15 години. Независимите дестилерии могат да бутилират скочове на години, които обикновено не са „нормални“ за бутилиране, напр. 17 години (Benriach 17 YO). Шотландските дестилерии понякога споделят помежду си single malt (сингъл малцове), за да произведат патентовани блендове. Подобен тип сътрудничество няма да намерите при японското уиски например, което обикновено „копира“ шотландското.

P.S. Транскрипцията на български език на оригиналните наименования не претендира да е безспорно правилна и е насочена само към улесняване на читателите в произношението.