Наричан с много любов “брендито на боговете” от великия френски писател Виктор Юго, вече много години конякът гали небцата на ценителите и представлява най-доверен спътник във важни, а и не толкова важни моменти. Напитката се произвежда от определени сортове грозде, а за да се нарича “коняк”, то тя задължително следва да бъде произведена в региона на едноименния френски град. Ако не се произвежда в района на Коняк (Франция), брендито не може да бъде наречено коняк.

 

Още римляните пренасят лозята по течението на р. Шарант, Франция, но холандските търговци са тези, които практически дават началото на брендито, което днес наричаме коняк. Всичко започва в момента, в който холандците започват да дестилират френското вино от региона, което намирали за недостатъчно удовлетворително. С времето производството на коняк се превръща в мултимилионна индустрия, въпреки голямата криза и загубата на лозята заради болестта филоксера през 70-те години на 19-и век.

 

Впечатляващ факт е, че първият голям бранд, свързан с производството на коняк и неговата търговия, възниква още през 18-и век. Компанията Martell съществува от 1715 година насам, а през това столетие се раждат и добре познати на ценителите имена като Remy Martin и Hennessy. Последните са и най-мащабният дестилатор на напитката в днешно време, държейки почти 50% от производството на “брендито на боговете”.

 

Но какво точно представлява конякът?

Обяснено най-просто, конякът е дестилирано бяло вино, преминаващо през двукратен процес на дестилация. Процесът се осъществява в медни казани, а отлежаването протича в рамките на поне две години във френски дъбови бъчви от горите Лимузен и Тронке. Има случаи, в които някои от бъчвите се употребяват дори в продължение на стотина години. Изключително важно условие е, че напитката не може да се прави от вино, в което има добавени сулфити. Това е и причината, поради която дестилацията най-често протича от началото на октомври до края на март.

 

Степента на опушване на бъчвите и методът им на съхраняване (във влажни или сухи изби) също влияят на процеса на отлежаване на напитката. И тук „дяволът“ е в детайлите, защото сухата изба придава по-осезаема нотка на дърво и подправки, докато при влажните се забелязва по-високо изпарение на алкохола.

 

Дори след две дестилации, конякът не е напълно завършен и готов за консумация или продажба. При първата дестилация на напитката се получава т.нар. “brouillis”, а при втората вече имаме т.нар. “eau de vie”. Блендингът на реколти е всъщност това, което трансформира получения “eau de vie” в коняк - напитката, която познаваме и обичаме.

hennessy

В големите компании тестването на получения “eau de vie” е истински ритуал. В Hennessy например дегустаторска комисия от седем души пробва по 10 000 реколти годишно. В комисиите има и съответната йерархия - дегустатори, които нямат поне 10 години опит в занаята, нямат правото да изказват мнение пред “старейшините”.

 

Днес най-големият пазар на коняк в света е Северна Америка, но скоро това може да се промени, тъй като в Китай например растежът на пазара на коняк се равнява на впечатляващите 1000 процента за последното десетилетие.