Кратка (пиратска) история на рома + няколко забавни факта за него!

Ако попитате някой с какво свърза напитката ром, то най-вероятно ще получите отговор пирати или поне моряци. И няма как отговорът да е друг, тъй като ромът и мореплаването са тясно свързани.

Днес ще си говорим за историята на рома, как се е появил той и как се е стигнало до неговата първоначална дестилация.

 

Нека започнем с основната суровина, необходима за производството на ром – захарната тръстика или по-точно меласата. Меласата е остатъчен материал от производството на захар, който в общи линии е сладък захарен сироп. Този вторичен продукт някога е бил изхвърлян, докато един ден на някого не му дошла гениалната (и не го казваме подигравателно) идея да го дестилира. Резултатът явно е допаднал на откривателя на рома, защото в следващите години ромът става най-популярната напитка в Новия свят.

 

Кога точно ромът се е появил на сцената е изключително спорен въпрос, но едно е сигурно – във вида, в който го познаваме днес, ромът бива дестилиран след като Христофор Колумб първи стъпва на бреговете отвъд океана. Причината е, че климатичните условия в Европа не са подходящи за отглеждането на захарна тръстика в промишлени количества. От друга страна, климата в Централна и Южна Америка е идеален за тази цел и захарните плантации бързо се разрастват.

 

Стига се до момент, в който нуждата от захарна тръстика и меласа е толкова голяма, че се налага внасянето на още и още африкански роби, които да работят в плантациите. Плантациите от своя страна трудно успяват да задоволят нуждите на пазара, който бързо излиза от рамките на Южна Америка, Централна Америка и Карибския басейн.

 

Заселниците в Нова Англия рядко получавали доставки на уиски и ейл от Великобритания и били принудени сами да се справят с липсата на алкохол. В този момент те започнали да дестилират меласа и така за много кратко време превърнали рома в най-популярното алкохолно питие на територията на днешните Съединени американски щати.

 

За да задоволят нуждата от суровина за рома, те изкупували захарна тръстика и меласа от британските колонии, които в резултат докарали още повече африкански роби на западния бряг на Атлантика. През 1764 година обаче крал Джордж III сериозно вдигнал данъците върху вноса на меласа и ром и това довело до спад в популярността на рома. В опита си да разширят своята независимост от короната, жителите на новите колонии, започнали да отглеждат познатите им от Стария континент зърнени култури и така уискито изместило рома.

 

Причината за това е, че в Северна Америка климатът е подходящ за отглеждане на зърнени култури, но не и на захарна тръстика. В един момент цената на рома достигнала 300% ръст спрямо тази на уискито и съвсем естествено, ромът останал далеч от формиралите се няколко години по-късно Съединени американски щати.

 

captain-morganНякъде по времето на финансовата реформа на Джордж III се появили и пиратите, които започнали да отмъкват ром и меласа от търговските кораби. В същото време на моряци от британския флот започнало да се дава дневна доза ром. Тази традиция продължила чак до 1970 година.

Та ето откъде идват асоциациите на рома с мореплаването и пиратите. Естествено, книгите на Робърт Луис Стивънсън и особено „Островът на съкровищата“ до голяма степен изграждат пиратския имидж на рома в популярната култура.

 

Ето още няколко интересни факта за рома:

  • в един шот има по малко от 70 калории, като в същото време няма никакви мазнини или холестерол, тъй че бъдете спокойни, ромът няма да развали фигурата ви…разбира се, ако консумирате отговорно и с мярка;
  • 80% от суровините, необходими за направата на ром, идват от Пуерто Рико, защото тази страна е основният износител на захарна тръстика;
  • през 18-ти век е бил използван като разплащателно средство;
  • също през 18-ти век се е смятало, че ромът помага срещу косопад;
  • някои производители подправят рома с канела, карамел, пипер и розмарин;
  • най-старата неотворена бутилка ром датира от 1780 година.


И не на последно място, ромът е в основата на много летни коктейли, включително и на любимото на всички мохито.