Ликьор
Ликьор
Историята дължи развитието на ликьорите на монасите от Средновековието и Ренесанса. Те създавали разнообразие от напитки за поддържане на добро здраве, като експериментирали с комбинации от корени и билки, смесени с алкохол. Много от тези продукти, включително Шартрьоз (Chartreuse) и Бенедиктин (Benedictine), са оцелели и до днес.
За мнозина ликьорът е малко повече от ярко цветна коктейлна съставка и нещо, което се пие като диджестив. В действителност, за да се нарече една напитка ликьор, трябва да отговаря на три основни изисквания. Необходимата основа е алкохолът. Може да е всякакъв – от водка, през текила, до бренди, ром или уиски. В съдъражанието му трябва да присъстват допълнителни вкусови добавки. Най-често това са плодове, подправки и билки, въпреки че има много находчиви производители, които добавят и други интересни съставки. Важна част от определянето на ликьора като такъв е алкохолното съдържание в обема. Изискването, според европейските закони, е то да бъде 15%. Захарта, от своя страна, трябва да е най-малко 100 грама на литър.
Дългогодишни традиции в производството на ликьор имат:
- Холандия, където „Bols“ се превръща в световно известна марка с огромна разновидност от плодови ликьори.
- Франция – родното място на някои от най-популярните ликьори, сред които са Grand Marnier и Chartreuse.
- Италия, където ликьорите от ядки като “Amaretto” и “Frangelico” са все още невероятно популярни. „Sambuca“, анасонов ликьор, също е любима напитка на мнозина по света.
Без значение дали е попучен със смесване, накисване или просто с повторна дестилация на съставките с алкохол, ликьорите набират все повече сила през последния един век. Класически, нови или като част от коктейли – ликьорите едновременно се развиват и пазят традициите си, а силата на очарователния им вкус и цвят пленява ценителите по цялото земно кълбо.
